Въведение
Образование и музикален опит на Емилио Пухол
Емилио Пухол – Школа за свирене на шестструнна китара
През годините и вековете са създадени много учебници, сборници и школи по китара, но от всички, издавани през годините, малко са се запазили във времето. Една от тях е известната „Школа за свирене на шестструнна китара“ от Емилио Пухол Виларуби, роден през 1886 г. в Ла Грандела, провинцията Лерида, Испания.
Увличайки се по китарата в юношеска възраст, той става ученик на знаменития китарист, композитор и педагог Франциско Тарега. Музикално-теоретически познания за музиката получава при композитора И. Кампо и органиста В. Жиберт. Получава международно признание като китарист – изпълнител в Европа и Латинска Америка. Оценявайки неговите концерти, музикалните критици го сравняват с артисти от световна величина като Мигел Льобет и Андрес Сеговия.
Музикални дейности, интереси и принос в развитието на китарата – Емилио Пухол
Емилио Пухол отделя специално внимание на педагогическата и научно-изследователската дейност. Той става професор по китара и виуела в консерваториите в Барселона и Лисабон, също води курс по старинна музика и виуела в Академията Киджи – гр. Сиена, Италия, освен това е научен сътрудник към Институт за музиковеди в Испания. Той систематизира много материал, свързан с история на музиката, произход на музикалните инструменти, методики на преподаването и изпълнителското изкуство.
Негова голяма статия, свързана с историята и развитието на шестструнната китара е публикувана във френски музикални енциклопедии. Той се е занимавал и с разшифроване на старинна таблатура, благодарение на което спомага за това много старинни музикални произведения да достигнат до музикантите и слушателите. Под негово ръководство френското издателство „Макс Ешиг“ издава поредицата от книги „Библиотека за старинна и съвременна музика за китара“.
Притежава и заслуга във връзка с виуелата – той е първият известен съвременен изпълнител на този инструмент. Показва завидни способности и като композитор. Сред произведенията му за китара са: „Иберийска сюита“, „Гахира“, „Севиля“, редица концертни етюди и т.н. Той прави и майсторски аранжименти и обработки за соло китара и ансамбли на класически, съвременни и народни музикални произведения – пиеси на Й. С. Бах, танци и пиеси на на Исак Албенис и др.
Школа за свирене на шестструнна китара / Школа игры на шестиструнной гитаре – Эмилио Пухоль
Значителна популярност сред широкия кръг от любители на китарното изкуство придобива името му с неговата „Рационална школа за свирене на шестструнна китара„, която, без съмнение , се отнася към най-добрите и пълни издания от подобен род. В началото авторът излага устройството на китарата и нейните части, подробно обяснява трудностите при свирене на китара.
Отличителна черта на Школата по китара се явява шедрото и детайлно изложение на всякакви „скрити“ техники на съвременното свирене на китара. Щателно са разработени важни и съществени въпроси за техниката на свирене като: положение на ръцете, на инструмента, начини на тоноизвличане, прийоми на свирене и т.н.
Последователното разположение на материала способства за правилното техническо и художествено развитие на китариста. Ясното и подробно разяснение на принципите на свирене на китара позволява тази Школа за китара да се използва не само като учебник от педагозите, но и в качеството на самоучител за китара.Особеност на Школата е това, че тя е изградена върху материал на самия автор, с изключение на няколко пиеси. Тя е създадена с помощта на методиката за китара на Франциско Тарега.
Школа за китара
Подборът на художествени произведения Емилио Пухол оставя на учащите китара и техните педагози. Ефективността на тази Школа е потвърдена в практиката – в частност тя се използва в консерватории и други големи музикални учебни заведения в Европа и Америка.В своята артистична и педагогическа дейност Пухол използва главно свиренето без нокти, считайки, че по този начин се постига най-красиво и изразително звучене на инструмента.
Школата на автора е издадена първоначално в пет книги, три от които са издадени на френски и испански език. Първата книга е уводна, историко-теоретическа. Тя разглежда въпроси като интервали между тоновете, унисон, старинни ладове, таблатура, испански и френски термини и знаци, срещащи се в литературата за китара.
Останалите книги съдържат практически курсове. По-късно петте книги от Школата за китара се събират и издават в три книги, две от които – на френски и испански език. Първите две книги за издадени в 30-те години на ХХ в., а третата – през 1952 г. в Аржентина. Днес материалът е събран в една. В България е известна под името „Школа за свирене на шестструнна китара“, издадена на руски език. Тя се среща в много библиотеки из страната.
