Струни. Дванадесетструнна, седемструнна китара /1/

Струни. Дванадесетструнна, седемструнна китара /1/

Струни на китара качества и характеристики

Звуковите качества на една китара, колкото и майсторски изработена да е тя и да е направена от добре звучащи материали, могат да бъдат притъпени от некачествени струни. Ако със съответния инструмент се изнасят концерти или целта е да се постигне професионално ниво, тогава е добре да се свири с качествени струни.

Тонове от музикалния звукоред

Всяка свободна (ненатисната на грифа) струна отговаря на различен тон от музикалния звукоред. От най-високо звучащата до струната, която отговаря на най-ниския тон на китарата, струните се назовават: първа, втора, трета, четвърта, пета, шеста.

Различните тонове на свободните струни произхождат от различието в броя на трептенията на струните в секунда. Броя на тези трептения за единица време зависи от обтега, мензурата (звучащата част или дължината), дебелината и материала на съответната струна. Всяка от тях има различно сечение – както по-високо звучащите (соловите) струни, така и басовите.

Мензура

Мензурата е дължината на струната от горното до долното мостче на китарата. Изменението на мензурата оказва влияние на височината на тона. Металните прегради на грифа играят роля на горно мостче. Чрез натискане на струните по грифа, притискайки ги до металните прегради, се променя дължината на звучащата част на струната – мензурата, от което се променя тона.

За да постигне максимален ефект със свиренето си, всеки, който се занимава с китара, трябва да знае коя марка и модел струни съответстват на индивидуалните нужди. Избора на струни се повлиява от типа китара и стиловата насоченост.

Струни за класическа китара

Струните на класическата китара могат да бъдат подходящи за по-нежни ръце и свирене – следователно да бъдат по-меки, но и неподходящи за по-силно свирене (тъй като меките струни издават пренапрегнат, браждящ звук при по-силно дърпане); те могат да бъдат със средно напрежение (обтег) или с високо напрежение – подходящи за силно свирене, като доста от браждящия шум е обран, но за сметка на това са по-трудни за натискане на грифа, оказвайки по-голямо съпротивление на пръстите.

Струни за акустична китара

Струните на акустичната китара могат да се различават основно по материал и дебелина – колкото са по-дебели, толкова по-високо е напрежението им.

Струни за електрическа китара

Струните за електрическа китара се различават по същите параметри както тези за акустична. И при двата типа китара има струни, които се произвеждат със специално покритие, което помага да издържат по-дълго във времето и могат да издържат без да се захабяват с месеци и дори някоя и друга година, докато нормалните струни се захабяват за два месеца най-много, дори без да се свири много на тях (само от климатичните условия).

Струните на китарата през историята

Четириструнна, шестструнна, седемструнна, дванадесетструнна китара

Първоначално, китарата през XVI в. е била с четири струни. По-късно, Хуан Бермудо в „Книга за музикалните инструменти“ разказва за китара с пет струни. През XVIII в. На китарата е прибавена и шеста струна. Оттогава, това е съвременния й вид, въпреки многото подобрения в последните години и десетилетия.

През 1773 г. Ван Хекке създава дванадесеструнната китара. Аббат Морлане през 1788 г. в Париж създава седемструнната китара.

Китара с два грифа. Осемструнна, десетструнна, единадесетструнна, двадесетструнна китара

През 1789 г. Обер де Труа създава китара с два грифа и специални допълнително звучащи струни. Майсторът Щауфер създава осемструнната китара, руският китарист Лебедев ползва десетструнна китара, а испанските музиканти Тобозо и Хименес Манхон, дълго време подвизаващи се в Южна Америка, свирят на китара с единадесет струни. Мунчс и Шарпантие създават китара с наименование „многострунна“, която е с двадесет струни.

Китара с тридесет и две струни

В Лондон, в музея Виктория и Алберт се съхранява китара с 32 струни, изработена от Рафаел Валлехо, 1789 г. Нито една от тези китари не успява да замени шестструнната китара, като всеки експеримент поражда повече неудобства, отколкото преимущества.

Наполеон Кост, много известен композитор и изпълнител на китара, ползва китара с допълнителна седма струна, настроена на ре – един тон по-ниско от шеста струна. Тъй като седма струна се явява до известна степен неудобна за свиренето само на един допълнителен тон, Фернандо Сор се отказва от употребата й и нееднократно използва пренастройка на китарата с шеста струна, настроена на ре. Днес много пиеси за китара се свирят по този начин.

Седма струна на китарата се е ползвала с успех, но настроена в си, което дава повече възможности – да се свирят по-ниски тонове на първите четири прагчета на седма струна – до, до-диез, ре и ре-диез. С така настроена седемструнна китара свири Базилио. Но, въпреки това, и тази китара не заменя шестструнната.

Терц-китара

Джулиани, друг много известен италиански композитор за китара, създава терц-китарата (с шест струни), настроена на терца (музикален интервал) от обичайната настройка на шестструнната китара. Той създава няколко концерта за този инструмент със съпровод на пиано и оркестър.

Китара на Франциско Тарега

Франциско Тарега, друг световно известен композитор, представител на Романтизма, чиито произведения свирим с огромен интерес и днес, въвежда китара, настроена на чиста кварта (музикален интервал) по-ниско от обичайния италиански строй на китарата. Тази по-ниско звучаща китара е въведена, за да служи за свирене в дует със стандартна шестструнна китара. Строят й от високите към ниските струни е: си, фа-диез, ре, ла, ми, си.

Както виждаме, във вековете са се ползвали различни строеве на китарата, както и китари с различен брой струни. Това важи и днес, но до ден-днешен най-много се използва китарата с шест струни и с най-широко приложение е италианският строй (струните се настройват от първа към шеста на: ми, си, сол, ре, ла, ми).

Ключови думи: терц китара

Уроци по китара Пловдив


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *