Какво е апликатура? Диапазон и тоноизвличане на класическата китара

Какво е апликатура? Диапазон и тоноизвличане на класическата китара

Апликатура за китара, тоноизвличане на класическа китара, диапазон, гриф и позиции, обозначения на пръсти и струни

Диапазон на класическа китара

Диапазонът на съвременната класическа китара е обикновено октава плюс квинта – от „ми“ на голяма октава до „си“ на втора октава. Някои китари имат допълнително прагче на първа струна и така диапазонът им е октава плюс малка секста. Това е диапазонът, който 19-те прагчета на китарата позволяват да се получи – всяка струна има диапазон октава плюс квинта.

С помощта на естествени и изкуствени флажолети, тоновият обем на китарата значително се увеличава. При настройване на шеста струна на „ре“ на голяма октава, вместо на „ми“, диапазонът се увеличава с още един тон.Разстоянието между две съседни прагчета на всяка струна е равно на полутон. Тъй като един тон се състои от два полутона, не е трудно да се разбере, че интервала голяма секунда се намира на разстояние две прагчета, а малка секунда – на съседното прагче (на една и съща струна).

За удобство, нотите на китарата се пишат една октава по-високо от действителното звучене на съответстващите им тонове. Поради това китарата е условно-транспониращ инструмент. По този начин се избягва допълнителното използване на басов ключ „ФА“ и нотирането е само на виолинов „СОЛ“ ключ.Гриф и позиции на класическата китара.

Както се спомена, на грифа има 19 позиции, а някои китари на първа струна – 20. Дванадесет от тях са разположени на неговата външна част – от горното прагче до корпуса, а останалите – по-нататък до розетката и резонансовия отвор. Първа позиция се намира между горното мостче и първата метална преграда. Втора позиция – между първа и втора метална преграда и т.н.

В миналото позициите са се обозначавали с арабски цифри. В днешно време се обозначават с римски цифри, за да не се смесват с обозначенията за пръстите на лявата ръка.Обозначаване на струни, позиции и пръсти при съвременната класическа китара. Всички тонове на китарата, с изключение на тези, които нямат повторение (унисон), могат да се изсвирят на различни струни, избиращи се в зависимост от удобството при изпълнението, както и от тембровите и фразировъчни намерения на изпълнителя.

Струната се обозначава с цифра в кръгче. Цифрите в кръгчета, написани отдясно на нотите или отдолу, значават съответните струни, на които трябва да се изсвирят тези ноти. Когато даден тон трябва да се изсвири на свободна струна, се изписва малка нуличка.

Позициите се изписват с римски цифри, а пръстите на лявата ръка – с арабски: 1 – показалец, 2 – среден, 3 – безимен, 4 – кутре. Означенията за дясната ръка са малко по-различни: при испанските означения са с букви (първата буква от наименованието за съответния пръст): палец – р (pulgar), показалец – I (indice), среден – m (medio), безимен – а (annillo), кутре – с (chiquitto); немските означения на проф. Урсула Петер са с точки и плюсче: палец (+), показалец (.), среден (..), безимен (…) и т.н.

Апликатура на китарата / Апликатура за китара

Правилността при поставяне и движение на пръстите е равнозначна на лекотата при изпълнението. От правилната постановка на пръстите зависи не само разрешението на много технически трудности при изпълнението, но и подобряването на звука, фразите, разкриването на съдържанието на всяко произведение.

Почти за всички инструменти съществуват теоретически предпоставки, които логично доказват при изпълнението на даден интервал, акорд и т.н. точно определени пръсти. В нотите за китара понякога апликатурата (означението на пръстите) не се посочва. На китарата са възможни най-различни варианти за изпълнение на тоновете. Тази свобода на изпълнение често става причина за грешки, които могат да възникнат при китарист, който няма навик правилно да подрежда пръстите.

От правилната апликатура зависи най-вече качеството на изпълнението. Ако музикантът желае да даде на тона даден смисъл и съдържание, трябва предварително да реши как да подреди пръстите. Ръцете на всеки изпълнител са различни по форма, големина и т.н., затова, това, което е лесно за един, може да бъде трудно за друг и обратното.

Има и движения, които създават напрежение за мишниците и неправилни подреждания на пръстите, които създават неудобства за всеки изпълнител и довеждат до насилване на пръстите. Едните, намиращи се в рамките на естествените движения на пръстите, могат да бъдат преодолени в резултат на внимателна и упорита работа. Изкуствено създадените, според някои, е невъзможно да се преодолеят, независимо от настойчивите занимания.

При определянето на правилната апликатура и движението на пръстите трябва да се ръководим от музикалните и художествените изисквания на всеки от пасажите на даденото произведение. Необходимо е да се постига естествено подреждане и движение на пръстите – без напрежение, като се избягва насилието на ръцете, резките движения, да се допуска разтваряне на пръстите само тогава, когато е оправдано.

Тоноизвличане на китара

Тоноизвличане при класическата китара

Тонът, получен от колебанието (трептенето) на струната се състои от основен тон и редица съпътстващи по-високи тонове, които се наричат обертонове – те са спомагателни хармонични звуци. Съпровождайки основния тон, те изменят неговото качество и му придават качеството, наречено тембър – това, което отличава един глас от друг, което отличава отделните инструменти.

Всяка струна има различен тембър на звучене в зависимост от нейните качества и от природата на тялото, с което се зазвучава струната, а също така и от мястото и посоката на защипване (дърпане) на струната, от начина на дърпане, удряне или биене и т.н. Ползвайки един или друг начин, може да се получи различно звучене на една и съща струна при един и същ инструмент.

Звукоизвличане на класическа китара

С или без нокът

Отделно от различието на всяка ръка и различните похвати за тоноизвличане при китарата, пръстите могат да зазвучат струната с нокът или без нокът. И при двата начина, тембърът се променя в зависимост от това в коя точка на струната е дръпната тя. Силата на звукоизвличането, посоката на защипването – перпендикулярно на струните или под наклон, надолу или нагоре – също влияят на тембъра на тона.

Използването на нокътя за защипването на струната се прави по начина, посочен от Дионисио Агуадо в неговата Школа: „Най-напред се докосва струната с мекото на пръста, с онази негова част, която е насочена към палеца. Палецът повече е изпънат и по-малко свит, отколкото при изпълнение с възглавничката на пръста. След това по струната се плъзга нокътя.“ Ако нокътят е твърд, ще имаме по-изразителни оттенъци на тембъра. Губейки в мекотата, широтата и единството, звукът придобива блясък, сила и контраст.

При използването на нокътя се извършва, като че ли, разслояване на тембъра. Тонът изразява не дълбоките чувства, а по-скоро мимолетните настроения на музиканта. Полученият по такъв начин тон повече се приближава към звученето на лютня, отколкото към чистия звук на арфата. Разбира се, в отделни случаи, за стиловото оформление и създаване на характерност на пиесата, нокътят е незаменим.

Уроци по китара Пловдив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *